настойнически
[nɐˈstɔjniʧɛski]
настойнически значение:
Какво е настойнически? Който се отнася до настойник или настойничество; свързан с правната грижа за малолетно или запретено лице.
1. (право) Който се отнася до настойник или настойничество; свързан с правната грижа за малолетно или запретено лице.
2. (преносно) Който изразява прекалена грижа, поучение или менторство; дидактичен.
- Ударение
- насто̀йнически
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- на-стой-ни-чес-ки
- Род
- мъжки
- Мн. число
- настойнически
Примери за използване на настойнически
(право)
- Настойническият съвет взе решение за имота на детето.
(преносно)
- Той говореше с дразнещ настойнически тон.
Синоними на настойнически
Как се пише настойнически
Грешни изписвания: настоинически, настойкъски, нъстойнически, настуйнически, настойнйчески, настойническй
Думата се пише с 'й' (и кратко) след гласната 'о', тъй като следва съгласна 'н'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:настояти
Произлиза от съществителното 'настойник', което е дериват на глагола 'настоявам' (стоя над, грижа се, пазя). Суфиксът '-ески' е типичен за относителни прилагателни.
Употреба
Чести словосъчетания:
- настойнически съвет
- настойнически тон
- настойническо право
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
