настойничество
[nɐsˈtɔjniʧɛstvo]
настойничество значение:
Какво е настойничество? Настойничество е правна и социална концепция, която определя връзката между настойник и настойствано лице, най-често малолетно или непълнолетно дете. То включва отговорността на настойника за вземането на решения относно образованието, здравето и общото благосъстояние на настойстваното лице. Настойничеството може да бъде установено по силата на закон или по решение на съда, когато родителските права са ограничени или отменени.
1. Настойничество е правна и социална концепция, която определя връзката между настойник и настойствано лице, най-често малолетно или непълнолетно дете. То включва отговорността на настойника за вземането на решения относно образованието, здравето и общото благосъстояние на настойстваното лице. Настойничеството може да бъде установено по силата на закон или по решение на съда, когато родителските права са ограничени или отменени.
- Ударение
- насто̀йничество
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-стой-ни-че-ство
- Род
- среден
- Мн. число
- настойничества
Форми на думата настойничество 3
- настойничества
- настойничествата
- настойничеството
Как се пише настойничество
Грешни изписвания: настоиничество, настойничъство, нъстойничество, настуйничество, настойнйчество, настойничеству
Пише се с 'й' (настойник). Наставката е '-ество'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:настойник
Производно от 'настойник' (този, който стои над някого, грижи се), с наставка '-ество'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- учредяване на настойничество
- настойничество и попечителство
- съвет по настойничество
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.