настойничка
[nɐˈstɔjniʃkɐ]
настойничка значение:
Какво е настойничка? Жена, на която законно е възложено попечителство над малолетно лице или лице под запрещение.
1. (право) Жена, на която законно е възложено попечителство над малолетно лице или лице под запрещение.
2. (педагогика) Възпитателка или ръководителка, която се грижи за поведението и обучението на някого (остаряло значение).
- Ударение
- настòйничка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-стой-нич-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- настойнички
Примери за използване на настойничка
(право)
- Леля ѝ беше определена за нейна настойничка след смъртта на родителите ѝ.
- Като настойничка, тя отговаря за имуществото на повереника си.
(педагогика)
- Строгата настойничка в пансиона следеше за вечерния час.
Синоними на настойничка
Антоними на настойничка
Как се пише настойничка
Грешни изписвания: настоиничка, нъстойничка, настуйничка, настойнйчка
Думата се пише с 'й' след гласната 'о', когато не следва друга гласна.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:настои
От глагола 'настоявам' (стоя начело, грижа се) + суфикс '-ник'/'-ничка'. Свързано със старобългарското 'настоꙗтєль'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- законна настойничка
- нарочена настойничка
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
