настрадване
[nɐˈstradvɐnɛ]
настрадване значение:
Какво е настрадване? Действието или състоянието на човек, който е преживял много страдания, обикновено до степен на пренасищане или изчерпване на способността да страда.
1. (пряко) Действието или състоянието на човек, който е преживял много страдания, обикновено до степен на пренасищане или изчерпване на способността да страда.
- Ударение
- настра̀дване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-страд-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- настрадвания
- Възвратна форма
- неприложимо
Примери за използване на настрадване
(пряко)
- В погледа му се четеше някакво тихо настрадване и примирение със съдбата.
- След толкова години настрадване, тя вече приемаше бедите с усмивка.
Синоними на настрадване
Антоними на настрадване
Как се пише настрадване
Грешни изписвания: настрадвани, нъстрадване, настръдване, настрадвъне
Съществителното завършва на -не за среден род. Основната гласна в корена е а (страд-).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:страдати
Отглаголно съществително от 'настрадвам се'. Коренът 'страд-' е общославянски, свързан с преживяване на болка или мъка.
Употреба
Чести словосъчетания:
- много настрадване
- голямо настрадване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
