настъпателно
[nɐstɐˈpatɛlno]
настъпателно значение:
Какво е настъпателно? Чрез нападение, атака; с цел завземане на територия.
1. (военно дело) Чрез нападение, атака; с цел завземане на територия.
2. (преносно) Агресивно, напористо, без колебание (за поведение или говор).
3. (граматика) Форма за среден род, единствено число на прилагателното 'настъпателен'.
- Ударение
- настъпа̀телно
- Част на речта
- наречие, прилагателно име
- Сричкоделение
- на-стъ-па-тел-но
- Род
- среден
Примери за използване на настъпателно
(военно дело)
- Армията действаше настъпателно по целия фронт.
(преносно)
- Журналистът задаваше въпросите си настъпателно.
- Трябва да действаме настъпателно, за да спечелим пазара.
(граматика)
- Това беше едно настъпателно движение.
Антоними на настъпателно
Как се пише настъпателно
Грешни изписвания: настъпателнно, нъстъпателно, настапателно, настъпътелно, настъпателну
Пише се с едно н. Прилагателното в мъжки род е настъпателен (с изпадащо 'е'), затова в среден род 'е'-то изпада и остава само едно 'н'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:настъпя
От глагола 'настъпвам'/'настъпя' + наставка '-телен'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- настъпателно поведение
- настъпателно въоръжение
- действам настъпателно
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
