насъщен
[nɐˈsɤʃtɛn]
насъщен значение:
Какво е насъщен? Който е от жизнена необходимост; крайно необходим за съществуването.
1. (книжовно) Който е от жизнена необходимост; крайно необходим за съществуването.
2. (религия / бит) Употребява се често като синоним на 'хляб' или прехрана (във фразата 'насъщния хляб' или само 'насъщния').
- Ударение
- насъ̀щен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- на-съ-щен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- насъщни
Примери за използване на насъщен
(книжовно)
- Водата е насъщна потребност за всеки жив организъм.
- Свободата се превърна в насъщна нужда за народа.
(религия / бит)
- Той работеше тежко, за да изкара насъщния за семейството си.
- Дай ни днес насъщния хляб.
Антоними на насъщен
Как се пише насъщен
Грешни изписвания: насъщтън, насъщни, нъсъщен, насащен
В мъжки род единствено число думата завършва на -ен. В членувана форма и множествено число е изпада (насъщния, насъщни).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:насѫщьнъ
Калка от гръцкото ἐπιούσιος (epioúsios) от молитвата 'Отче наш'. Буквално означава 'свръхсъществуващ' или 'необходим за съществуването' (на + същ).
Употреба
Чести словосъчетания:
- насъщен хляб
- насъщна потребност
- насъщна нужда
Фразеологизми:
- изкарвам си насъщния
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
