натрапничав
[nɐˈtrapnit͡ʃɐf]
натрапничав значение:
Какво е натрапничав? Който се налага на другите против волята им; досаден с настойчивостта си.
1. (общо) Който се налага на другите против волята им; досаден с настойчивостта си.
2. (преносно) За мисъл, мелодия или спомен – който се появява в съзнанието постоянно и не може да бъде отпъден.
- Ударение
- натра̀пничав
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- на-трап-ни-чав
- Род
- мъжки
- Мн. число
- натрапничави
Примери за използване на натрапничав
(общо)
- Не искаше да бъде натрапничав, но се обади още веднъж.
- Търговецът имаше изключително натрапничав подход към клиентите.
(преносно)
- В главата му се въртеше натрапничав рефрен от стара песен.
Антоними на натрапничав
Как се пише натрапничав
Грешни изписвания: натрапчив, нътрапничав, натръпничав, натрапнйчав, натрапничъв
Думата е синоним на натрапчив, но се пише с разширена наставка -ничав.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:трап-
Производна дума от глагола 'натрапвам'. Коренът е свързан с диалектното 'трапам' (тропам, удрям с крак), развило значение на 'налагам се със сила или нахалство'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- натрапничав човек
- натрапничава мисъл
- натрапничав въпрос
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
