натрапничавост
[nɐˈtrapnit͡ʃɐvost]
натрапничавост значение:
Какво е натрапничавост? Свойство на човек или поведение, изразяващо се в досадно, нахално и нежелано присъствие или вмешателство.
1. (пряко) Свойство на човек или поведение, изразяващо се в досадно, нахално и нежелано присъствие или вмешателство.
2. (психология) Характеристика на мисли, идеи или образи, които се появяват в съзнанието против волята на субекта и са трудни за премахване.
- Ударение
- натра̀пничавост
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-трап-ни-ча-вост
- Род
- женски
- Мн. число
- натрапничавости
Примери за използване на натрапничавост
(пряко)
- Неговата натрапничавост отблъсна всичките му приятели.
- Тя се опита да избегне натрапничавостта на уличните търговци.
(психология)
- Пациентът се оплакваше от натрапничавост на страхови мисли.
Синоними на натрапничавост
Антоними на натрапничавост
Как се пише натрапничавост
Грешни изписвания: натрапничевост, натрапливост, нътрапничавост, натръпничавост, натрапнйчавост, натрапничъвост, натрапничавуст
Думата се пише с а в наставката -ав- (натрапничавост), произлизаща от прилагателното 'натрапничав'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:трап
Произлиза от прилагателното 'натрапничив', което идва от глагола 'натрапвам'. Коренът е свързан с идеята за насилствено или нежелано предлагане.
Употреба
Чести словосъчетания:
- излишна натрапничавост
- граничеща с натрапничавост
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
