Dumite-BG – онлайн речник за българския език

натрапниче

[naˈtrapnit͡ʃe]

натрапниче значение:

Какво е натрапниче? Малък досадник; дете или дребен човек, който се натрапва в компания или ситуация, където не е желан.

1. (разговорно) Малък досадник; дете или дребен човек, който се натрапва в компания или ситуация, където не е желан.
Ударение
натра̀пниче
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
на-трап-ни-че
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
среден
Мн. число
натрапничета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на натрапниче

(разговорно)
  • Махни го това натрапниче, пречи ни да говорим.
  • Въртя се около нас като някакво малко натрапниче.

Синоними на натрапниче

Как се пише натрапниче

Грешни изписвания: натрапничке, нътрапниче, натръпниче, натрапнйче
При образуване на умалителни от съществителни на -ник, 'к' преминава в 'ч' (напр. ученик -> учениче).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:трапя / трап
Умалително от 'натрапник'. Образувано чрез палатализация на крайната съгласна на корена 'к' в 'ч' пред умалителната наставка '-е' (натрапник -> натрапниче).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • досадно натрапниче

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.