натрапничество
[nɐˈtrapnit͡ʃɛstvo]
натрапничество значение:
Какво е натрапничество? Поведение, характеризиращо се с досадно, нежелано налагане на собственото присъствие, мнение или воля върху другите; свойството да бъдеш натрапник.
1. (Психология/Общо) Поведение, характеризиращо се с досадно, нежелано налагане на собственото присъствие, мнение или воля върху другите; свойството да бъдеш натрапник.
- Ударение
- на'трапничество
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-трап-ни-че-ство
- Род
- среден
- Мн. число
- няма (singularia tantum)
Примери за използване на натрапничество
(Психология/Общо)
- Неговото постоянно натрапничество отблъсна всичките му приятели.
- Границата между упоритост и натрапничество често е тънка.
Синоними на натрапничество
Антоними на натрапничество
Как се пише натрапничество
Грешни изписвания: натрапничесво, нътрапничество, натръпничество, натрапнйчество, натрапничеству
Пише се с щ в наставката (-ище не е приложимо тук, а суфикс -ничество).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:натрапвам
Произлиза от глагола 'натрапвам' (налагам присъствието си), чрез съществителното 'натрапник'. Коренът е свързан с диалектното 'трапам' (тъпча, ходя тежко).
Употреба
Чести словосъчетания:
- проявявам натрапничество
- граничещо с натрапничество
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
