натрапчивост
[nɐtrɐpˈt͡ʃivost]
натрапчивост значение:
Какво е натрапчивост? Свойството на някого да досажда, да се налага на другите против волята им; нахалство, досадност.
1. (общо) Свойството на някого да досажда, да се налага на другите против волята им; нахалство, досадност.
2. (психология) Качество на мисъл, идея или спомен, които се появяват в съзнанието против волята на субекта и са трудни за премахване.
- Ударение
- натра'пчивост
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-трап-чи-вост
- Род
- женски
- Мн. число
- натрапчивости (рядко)
Примери за използване на натрапчивост
(общо)
- Нейната натрапчивост отблъсна всичките ѝ приятели.
- Извини ме за натрапчивостта, но трябва да поговорим спешно.
(психология)
- Мелодията се въртеше в главата му с дразнеща натрапчивост.
- Натрапчивостта на спомените не му даваше покой през нощта.
Синоними на натрапчивост
Антоними на натрапчивост
Как се пише натрапчивост
Грешни изписвания: натрапчивостт, натрабчивост, нътрапчивост, натръпчивост, натрапчйвост, натрапчивуст
Думата се пише с п (проверка: натрапвам, не натрабвам). Като съществително от женски род, завършващо на съгласна, в нечленувана форма завършва на -т, а не на -тт.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:натрапвам
Произлиза от глагола 'натрапвам' (налагам насила) + наставка '-ив' за образуване на прилагателно + наставка '-ост' за абстрактно съществително. Коренът е свързан със старинното 'трапя' (търпя, понасям мъчнотия).
Употреба
Чести словосъчетания:
- излишна натрапчивост
- граничеща с натрапчивост
- натрапчивост на мислите
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
