Dumite-BG – онлайн речник за българския език

натруфя

[nɐˈtrufʲɐ]

натруфя значение:

Какво е натруфя? Да украся или облека някого прекалено пищно, силно нагиздено, често до степен на безвкусица.

1. (общо) Да украся или облека някого прекалено пищно, силно нагиздено, често до степен на безвкусица.
Ударение
натру̀фя
Част на речта
глагол
Сричкоделение
на-тру-фя
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
натруфя се
Видова двойка
натруфям
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на натруфя

(общо)
  • Майката реши да натруфи детето като кукла за празника.
  • Недей да се натруфиш с толкова много бижута.

Синоними на натруфя

Антоними на натруфя

Как се пише натруфя

Грешни изписвания: натрофя, нътруфя, натрувя
Пише се с 'у' в корена.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:труф-
От корена 'труф', свързан с разкош, украса (срв. архаичното 'труфила' - накити).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • натруфя се с бижута
  • натруфя елхата

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.