наум
[naˈum]
наум значение:
Какво е наум? Мислено, без да се изговаря гласно.
1. (пряко) Мислено, без да се изговаря гласно.
2. (преносно) В съзнанието, в паметта (като намерен или запазен спомен/идея).
- Ударение
- нау̀м
- Част на речта
- наречие
- Сричкоделение
- на-ум
Примери за използване на наум
(пряко)
- Той броеше наум до десет, за да се успокои.
- Чета си наум, за да не преча на другите.
(преносно)
- Нищо не ми идва наум в момента.
- Имам си едно наум с него.
Синоними на наум
Как се пише наум
Грешни изписвания: на ум, Нъум, Наом
Когато се използва като наречие със значение 'мислено' или 'в съзнанието', се пише слято – наум. Пише се разделно ('на ум'), само когато 'ум' е съществително в конкретен падежен смисъл (напр. 'Разчитам на бистрия ти ум'), което е различно от наречната употреба.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:на + ум
Образувано чрез срастване на предлога 'на' и съществителното 'ум'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- смятам наум
- чета наум
- идва ми наум
Фразеологизми:
- имам едно наум
- минава ми наум
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
