наумя
[nɐuˈmʲa]
наумя значение:
Какво е наумя? Решавам да направя нещо, хрумва ми идея или намерение; поставям си за цел.
1. (общо) Решавам да направя нещо, хрумва ми идея или намерение; поставям си за цел.
2. (остаряло) Напомням на някого за нещо.
- Ударение
- наумя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- на-у-мя
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- наумя си
- Видова двойка
- наумявам
Форми на думата наумя 52
- наумели
- наумете
- наумеше
- наумейки
- наумелите
- наумен
- наумена
- наумени
- наумено
- наумения
- наумената
- наумените
- науменият
- науменото
- науми
- наумим
- наумиш
- наумите
- наумил
- наумила
- наумили
- наумило
- наумилия
- наумилата
- наумилите
- наумилият
- наумилото
- наумих
- наумиха
- наумихме
- наумихте
- наумят
- наумял
- наумяла
- наумяло
- наумялия
- наумялата
- наумялият
- наумялото
- наумях
- наумяха
- наумяхме
- наумяхте
- наумящ
- наумяща
- наумящи
- наумящо
- наумящия
- наумящата
- наумящите
- наумящият
- наумящото
Примери за използване на наумя
(общо)
- Каквото си наумя, винаги го постига.
- Тя си наумя да замине за чужбина още това лято.
(остаряло)
- Ще ти наумя за дълга, когато се видим.
Антоними на наумя
Как се пише наумя
Грешни изписвания: на омя, нъумя, наомя
Правопис: Пише се слято. Коренът е ум.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:умъ
Произлиза от 'ум' с глаголно окончание и представка 'на-', означаваща полагане на нещо в ума, замисляне.
Употреба
Чести словосъчетания:
- наумя си нещо
Фразеологизми:
- каквото си науми
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.