наумяване
[naʊˈmʲavanɛ]
наумяване значение:
Какво е наумяване? Процесът, при който нещо идва на ум; хрумване или припомняне.
1. (пряко) Процесът, при който нещо идва на ум; хрумване или припомняне.
2. (разговорно) Твърдото решаване да се направи нещо; навиване на пръста.
- Ударение
- наумя́ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-у-мя-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- наумявания
Примери за използване на наумяване
(пряко)
- Това внезапно наумяване промени целия му план за деня.
(разговорно)
- Наумяването му да замине за чужбина беше окончателно.
Синоними на наумяване
Антоними на наумяване
Как се пише наумяване
Грешни изписвания: наумявани, наумявъне, нъумяване, наомяване
Пише се с я след 'м' и завършва на -не.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:умъ
От съществителното 'ум' с префикс 'на-' и глаголна наставка. Означава 'слагам в ума'.
Употреба
Фразеологизми:
- да си наумя нещо
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
