наустник
[nɐˈustnik]
наустник значение:
Какво е наустник? Кърпа за бърсане на устата, използвана по време на светото причастие в православната литургия (често наричана и 'месал' или 'кърпа за причастие').
1. (църковна утвар) Кърпа за бърсане на устата, използвана по време на светото причастие в православната литургия (често наричана и 'месал' или 'кърпа за причастие').
2. (остаряло/техническо) Част от юздата, която се слага в устата на коня (удила) или намордник.
- Ударение
- наỳстник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-уст-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- наустници
Примери за използване на наустник
(църковна утвар)
- Дяконът държеше червения наустник, докато свещеникът причастяваше миряните.
(остаряло/техническо)
- Конят неспокойно дъвчеше железния наустник.
Как се пише наустник
Грешни изписвания: наусник, нъустник, наостник, наустнйк
Пише се с т (наустник), тъй като произлиза от думата уста.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:уста
Образувано от предлога 'на' + съществителното 'уста' + наставка '-ник'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
