находка
[nɐˈxɔdkɐ]
находка значение:
Какво е находка? Нещо намерено, открито (обикновено ценно или рядко).
1. (пряко) Нещо намерено, открито (обикновено ценно или рядко).
2. (изкуство/преносно) Сполучливо хрумване, оригинално решение (в творчество, мода и др.).
- Ударение
- нахо̀дка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-ход-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- находки
Примери за използване на находка
(пряко)
- Археолозите се натъкнаха на уникална златна находка.
- Тази книга е истинска находка за колекционерите.
(изкуство/преносно)
- Режисьорската находка във финала на пиесата впечатли публиката.
- Това дизайнерско решение е чудесна находка.
Синоними на находка
Как се пише находка
Грешни изписвания: нахотка, нъходка, нахудка
Пише се с д (находка). Проверката се прави чрез сродна дума, в която след съмнителната съгласна има гласна: находище, находчивост.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:наход-
Производна от глагола 'намирам' / 'нахождам'. Коренът е общославянски 'ход' с представка 'на-' и наставка '-ка'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- археологическа находка
- ценна находка
- случайна находка
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
