находчиво
[nɐˈxɔdt͡ʃivo]
находчиво значение:
Какво е находчиво? Находчиво е наречие, което описва способността на човек да помисли бързо и да намери решения на проблеми или да реагира адекватно в неочаквани ситуации. То се използва, за да подчертае креативността и гъвкавостта на мисленето.
1. Находчиво е наречие, което описва способността на човек да помисли бързо и да намери решения на проблеми или да реагира адекватно в неочаквани ситуации. То се използва, за да подчертае креативността и гъвкавостта на мисленето.
- Ударение
- нахо'дчиво
- Част на речта
- наречие
- Сричкоделение
- на-ход-чи-во
Как се пише находчиво
Грешни изписвания: нахотчиво, нъходчиво, нахудчиво, находчйво, находчиву
Пише се с д пред ч (проверка с думата ход).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:находчив
Наречие, образувано от прилагателното име 'находчив'. В основата стои глаголът 'нахождам' (намирам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- отговарям находчиво
- действам находчиво
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.