началничество
[nat͡ʃalnit͡ʃɛstvo]
началничество значение:
Какво е началничество? Длъжност, ранг или положение на началник; ръководна позиция в йерархична структура.
1. (администрация) Длъжност, ранг или положение на началник; ръководна позиция в йерархична структура.
2. (събирателно) Съвкупност от ръководни лица; началниците като група.
- Ударение
- нача'лничество
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-чал-ни-че-ство
- Род
- среден
- Мн. число
- началничества
Примери за използване на началничество
(администрация)
- По време на неговото началничество дисциплината в отдела се подобри значително.
- Тя се стремеше към началничество, но ѝ липсваше управленски опит.
(събирателно)
- Цялото началничество се беше събрало на съвещание в голямата зала.
Синоними на началничество
Антоними на началничество
Как се пише началничество
Грешни изписвания: началничесво, началничиство, нъчалничество, начълничество, началнйчество, началничеству
Думата се пише с ч в наставката -ничество (от началник + -ество). Буквата е в наставката се запазва.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:началник
Производна дума, образувана от съществителното 'началник' (от старобългарски 'начальнъ' – начален, първи) и наставката за абстрактни съществителни имена '-ество' (вариант на '-ство').
Употреба
Чести словосъчетания:
- висше началничество
- строго началничество
- смяна на началничеството
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
