Dumite-BG – онлайн речник за българския език

началстване

[naˈt͡ʃalstvanɛ]

началстване значение:

Какво е началстване? Упражняване на началническа власт; ръководене, командване.

1. (общество) Упражняване на началническа власт; ръководене, командване.
Ударение
нача̀лстване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
на-чал-ства-не
Род
среден
Мн. число
началствания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на началстване

(общество)
  • Неговото началстване се запомни със строга дисциплина.
  • Годините на началстване го бяха направили твърде самоуверен.

Антоними на началстване

Как се пише началстване

Грешни изписвания: началствуване, нъчалстване, начълстване, началствъне
В съвременния книжовен език се предпочита формата на -стване, въпреки че -ствуване се среща като архаичен вариант.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:начѧло
Свързано с 'началник' и 'начало'. Суфиксът -стване маркира процеса на упражняване на дейността, присъща на корена.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • дългогодишно началстване
  • период на началстване

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.