начеване
[nɐˈt͡ʃɛvɐnɛ]
начеване значение:
Какво е начеване? Действието по започване на нещо; поставяне на начало.
1. (книжовен) Действието по започване на нещо; поставяне на начало.
2. (бит) Откъсване на първото парче от цяло нещо (хляб, пита и др.), нарушаване на целостта.
- Ударение
- начѐване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-че-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- начевания
Примери за използване на начеване
(книжовен)
- Начеването на строежа бе отложено за пролетта.
- Това събитие беляза начеването на нова епоха в изкуството.
(бит)
- След начеването на питата, тя бе раздадена на гостите.
Синоними на начеване
Антоними на начеване
Как се пише начеване
Грешни изписвания: начиване, нъчеване, начевъне
Гласната в корена е е (от начена), не и.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:начинати
От глагола 'начивам' / 'начена'. Свързано със старобългарския корен *čen- (започвам).
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
