наченат
[nɐˈt͡ʃɛnɐt]
наченат значение:
Какво е наченат? Който е започнат; от който е взето или изразходвано малко количество.
1. (общо) Който е започнат; от който е взето или изразходвано малко количество.
- Ударение
- наче'нат
- Част на речта
- прилагателно име, причастие
- Сричкоделение
- на-че-нат
- Род
- мъжки
- Мн. число
- наченати
Примери за използване на наченат
(общо)
- На масата стоеше наченат хляб.
- Това е една отдавна начената, но недовършена работа.
Антоними на наченат
Как се пише наченат
Грешни изписвания: начинат, нъченат, наченът
Пише се с е в корена (наченат), произлизащо от глагола 'начена'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:начена
Минало страдателно причастие от глагола 'начена' (започна). Коренът е свързан със старобългарското 'чинати'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- наченат хляб
- начената бутилка
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
