начертание
[nɐt͡ʃɛrˈtaniɛ]
начертание значение:
Какво е начертание? Външен вид, форма, контур на нещо нарисувано или написано (особено на букви).
1. (книжовно) Външен вид, форма, контур на нещо нарисувано или написано (особено на букви).
2. (полиграфия/информатика) Вариант на шрифт (напр. удебелен, курсивен, нормален) в рамките на едно шрифтово семейство.
3. (остаряло) План, схема или предначертание за действие.
- Ударение
- начерт'ание
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-чер-та-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- начертания
Примери за използване на начертание
(книжовно)
- Старите ръкописи се отличават с красиво начертание на буквите.
(полиграфия/информатика)
- Изберете курсивно начертание за цитатите в текста.
(остаряло)
- Това беше Божието начертание за неговата съдба.
Синоними на начертание
Как се пише начертание
Пише се с е в корена (черта) и завършва на -ие за съществителни от среден род.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:начьртаниѥ
Книжовна заемка от старобългарски/църковнославянски. От глагола 'начертати'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- графично начертание
- болд начертание
