начет
[nɐˈtʃɛt]
начет значение:
Какво е начет? Парична сума, която материално отговорно лице дължи на предприятието или учреждението поради установена липса на поверени му парични или материални ценности (дефицит, констатиран при ревизия).
1. (финанси и право) Парична сума, която материално отговорно лице дължи на предприятието или учреждението поради установена липса на поверени му парични или материални ценности (дефицит, констатиран при ревизия).
2. (книжовно (рядко)) Начетеност, ерудиция, богатство от знания, придобити чрез четене.
- Ударение
- наче'т
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-чет
- Род
- мъжки
- Мн. число
- начети
Примери за използване на начет
(финанси и право)
- Ревизията приключи с акт за начет на касиера в размер на 5000 лева.
- Съдът потвърди начета на управителя.
(книжовно (рядко))
- Той впечатляваше всички със своя широк начет и познания по история.
Синоними на начет
Антоними на начет
Как се пише начет
Грешни изписвания: нъчет
Пише се с 'а' в корена (от *чета*).
Етимология
Произход:Руски/Старобългарски
Оригинална дума:начет
От глагола 'начитам' (в смисъл на записвам дълг, вменявам във вина). В смисъла на ерудиция е русизъм (начитанность).
Употреба
Чести словосъчетания:
- акт за начет
- събирам начет
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
