начинателен
[nɐt͡ʃiˈnatɛlɛn]
начинателен значение:
Какво е начинателен? Който служи за начало, който поставя началото на нещо; инициативен, учредителен.
1. (книжовно) Който служи за начало, който поставя началото на нещо; инициативен, учредителен.
2. (граматика) Означаващ започване на действие (за глаголен вид или значение).
- Ударение
- начина̀телен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- на-чи-на-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- начинателни
Примери за използване на начинателен
(книжовно)
- Беше свикано събрание на начинателния комитет за изграждане на паметника.
(граматика)
- Глаголите с начинателно значение често се образуват с представа 'за-'.
Синоними на начинателен
Антоними на начинателен
Как се пише начинателен
Грешни изписвания: начинаещ, нъчинателен, начйнателен, начинътелен
Думата се пише с 'и' в корена (начина-), следвайки глагола 'начинам'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:начинати
Произлиза от глагола 'начинам' (започвам) + суфикс '-телен', указващ предназначение или свойство. Коренът е свързан с праславянското *čęti (започвам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- начинателен комитет
- начинателно значение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
