начитане
[nɐˈt͡ʃitɐnɛ]
- Ударение
- начѝтане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-чи-та-не
- Род
- среден
- Мн. число
- начитания
Как се пише начитане
Грешни изписвания: начитанье, нъчитане, начйтане, начитъне
Думата е отглаголно съществително от несвършен вид. Пише се с -не.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:читати
От глагола 'начитам' (се). Коренът е свързан със старославянската дума за четене и броене.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
