неверующ
[nɛˈvɛrujoʃt]
неверующ значение:
Какво е неверующ? Който не вярва в Бог; атеист, безбожник.
1. (религия) Който не вярва в Бог; атеист, безбожник.
2. (преносно) Който изразява скептицизъм или липса на доверие към нещо.
- Ударение
- невѐрующ
- Част на речта
- прилагателно име, съществително име
- Сричкоделение
- не-ве-ру-ющ
- Род
- мъжки
- Мн. число
- неверующи
- Вид
- несвършен
Примери за използване на неверующ
(религия)
- Той остана неверующ до края на дните си, отхвърляйки всяка догма.
- В храма влязоха и вярващи, и неверующи, водени от любопитство.
(преносно)
- Погледът му беше неверующ и изпълнен със съмнение.
Синоними на неверующ
Антоними на неверующ
Как се пише неверующ
Грешни изписвания: не верующ, неверуящ, невероющ
Частицата не се пише слято с причастия и прилагателни имена, когато с нея се образува нова дума с противоположно значение.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:вѣровати
Архаична форма на сегашно деятелно причастие, образувана от отрицателната частица 'не' и старинната форма 'верующ' (вярващ). В съвременния език е изместена от 'невярващ', но се запазва в религиозен и висок стил.
Употреба
Чести словосъчетания:
- неверующ човек
- неверующи очи
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
