недоверчивост
[nɛdɔvɛrˈtʃivɔst]
недоверчивост значение:
Какво е недоверчивост? Качество на характер, изразяващо се в липса на доверие към другите, склонност към подозрителност и съмнение.
1. (психология) Качество на характер, изразяващо се в липса на доверие към другите, склонност към подозрителност и съмнение.
- Ударение
- недоверчи'вост
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- не-до-вер-чи-вост
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на недоверчивост
(психология)
- Нейната вродена недоверчивост ѝ пречеше да създава нови приятелства.
- Погледна ме с явна недоверчивост.
Синоними на недоверчивост
Антоними на недоверчивост
Как се пише недоверчивост
Грешни изписвания: недоверие, недуверчивост, недоверчйвост, недоверчивуст
Пише се слято, тъй като е съществително име, образувано с частицата не-, която променя значението на основната дума в противоположно.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:вяра
Словообразувателно гнездо на 'вяра'. Префикс 'не-', корен 'вер' (от вяра), наставки '-чив' и '-ост'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- болезнена недоверчивост
- проявявам недоверчивост
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
