недоверяване
[nɛdovɛˈrʲavanɛ]
недоверяване значение:
Какво е недоверяване? Проява на липса на доверие; съмнение в истинността или надеждността на някого или нещо.
1. (психология) Проява на липса на доверие; съмнение в истинността или надеждността на някого или нещо.
- Ударение
- недоверя̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- не-до-ве-ря-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- недоверявания
Примери за използване на недоверяване
(психология)
- Неговото постоянно недоверяване създаваше напрежение в екипа.
- Това беше акт на пълно недоверяване към институциите.
Синоними на недоверяване
Антоними на недоверяване
Как се пише недоверяване
Грешни изписвания: недоверие, недуверяване, недоверявъне
Недоверяване е отглаголно съществително (процес), докато недоверие е съществително, означаващо състояние или чувство. И двете са правилни, но с нюанс в значението.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:вѣра
Образувано от отрицателната частица 'не' и глагола 'доверявам се'. Коренът е 'вяра'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пълно недоверяване
- взаимно недоверяване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
