недоказаност
[nɛdoˈkazɐnost]
недоказаност значение:
Какво е недоказаност? Липса на доказателства или аргументи, потвърждаващи истинността на твърдение или факт.
1. (логика/право) Липса на доказателства или аргументи, потвърждаващи истинността на твърдение или факт.
- Ударение
- недока̀заност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- не-до-ка-за-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на недоказаност
(логика/право)
- Поради недоказаност на обвинението, подсъдимият беше оправдан.
- Теорията остана в сферата на хипотезите поради своята недоказаност.
Синоними на недоказаност
Антоними на недоказаност
Как се пише недоказаност
Грешни изписвания: не доказаност, недоказанност, недуказаност, недокъзаност, недоказъност, недоказануст
Пише се с едно н, тъй като произлиза от причастието недоказан, което завършва на едно 'н'. Слято писане заради отрицателната частица.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:докажа
Дериват от миналото страдателно причастие 'недоказан' (от глагола 'доказвам') и наставката '-ост'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- поради недоказаност
- пълна недоказаност
