недостатъчност
[nɛdoˈstatɐt͡ʃnost]
недостатъчност значение:
Какво е недостатъчност? Качеството да не бъдеш достатъчен; липса на необходимото количество или капацитет.
1. (общо) Качеството да не бъдеш достатъчен; липса на необходимото количество или капацитет.
2. (медицина) Състояние, при което даден орган или система не може да изпълнява пълноценно функциите си.
- Ударение
- недоста̀тъчност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- не-до-ста-тъч-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- недостатъчности (рядко)
Примери за използване на недостатъчност
(общо)
- Проектът беше отхвърлен поради недостатъчност на доказателствата.
(медицина)
- Пациентът беше диагностициран с остра бъбречна недостатъчност.
- Сърдечната недостатъчност изисква постоянно наблюдение.
Синоними на недостатъчност
Антоними на недостатъчност
Как се пише недостатъчност
Грешни изписвания: недостатачност, недустатъчност, недостътъчност, недостатъчнуст
Пише се с 'ъ' в суфикса '-ъчен' (от прилагателното 'недостатъчен').
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:стига
Сложен словообразувателен процес: не + до + статък (от стига/достигам) + наставка -ен -> недостатъчен + наставка -ост.
Употреба
Чести словосъчетания:
- сърдечна недостатъчност
- бъбречна недостатъчност
- дихателна недостатъчност
- финансова недостатъчност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
