незаклет
[nɛzɐˈklɛt]
незаклет значение:
Какво е незаклет? Лице (преводач, свидетел, вещо лице), което не е положило официална клетва пред съответния орган за достоверност и безпристрастност на своите действия.
1. (право) Лице (преводач, свидетел, вещо лице), което не е положило официална клетва пред съответния орган за достоверност и безпристрастност на своите действия.
2. (общо) Който не е дал обет или не се е врекъл във вярност към кауза, организация или личност.
- Ударение
- незакле'т
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- не-за-клет
- Род
- мъжки
- Мн. число
- незаклети
Примери за използване на незаклет
(право)
- Документът беше преведен от незаклет преводач и не беше признат в съда.
- Показанията на незаклетия свидетел имат различна тежест в процеса.
(общо)
- Той остана незаклет привърженик на нито една партия.
Синоними на незаклет
Антоними на незаклет
Как се пише незаклет
Грешни изписвания: не заклет, незъклет
Частицата не се пише слято с причастия, когато те се използват като прилагателни имена и с тях не се отрича извършването на действие, а се посочва качество.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:клетва
Образувано чрез отрицателната частица 'не' и миналото страдателно причастие 'заклет' (от глагола 'закълна'). Коренът е свързан с общославянското *klęti (проклинам, заклевам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- незаклет преводач
- незаклет свидетел
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
