Енциклопедия на българския език

неизвършен

[neizˈvɤrʃɛn]
Ударение
неизвъ̀ршен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
не-из-вър-шен
Род
мъжки
Мн. число
неизвършени
Докладвай грешка в описанието

Как се пише неизвършен

Пише се слято с частицата не, когато функционира като прилагателно или термин.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:извърша
Отрицателна форма на миналото страдателно причастие на глагола 'извърша' (направя, сторя). В граматиката е термин (калка).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • неизвършен вид
  • неизвършено престъпление