неизказаност
[nɛisˈkazɐnost]
неизказаност значение:
Какво е неизказаност? Състояние, при което мисли, чувства или намерения остават неизразени с думи; липса на пълна откровеност.
1. (психология) Състояние, при което мисли, чувства или намерения остават неизразени с думи; липса на пълна откровеност.
2. (литература) Стилистичен похват или ефект, при който авторът оставя читателя сам да долови смисъла; подтекст.
- Ударение
- неизка̀заност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- не-из-ка-за-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- неизказаности
Примери за използване на неизказаност
(психология)
- Между тях остана тежка неизказаност, която рушеше връзката им.
- Тишината беше изпълнена с неизказаност и напрежение.
(литература)
- Поезията му разчита повече на внушението и неизказаността, отколкото на прякото описание.
Антоними на неизказаност
Как се пише неизказаност
Грешни изписвания: не изказаност, неизказъност, нейзказаност, неизкъзаност, неизказануст
Пише се слято като абстрактно съществително с отрицателна частица не-. В суфикса се пише а (неизказаност), тъй като произлиза от 'изказан'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:неизказан
Субстантивирано качество от 'неизказан', което произлиза от 'не-' + 'из-' + глагола 'казвам'. Формирано по модела на абстрактните съществителни.
Употреба
Чести словосъчетания:
- горчива неизказаност
- чувство за неизказаност
- мъчителна неизказаност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
