неизкореним
[nɛiskorɛˈnim]
неизкореним значение:
Какво е неизкореним? Който не може да бъде премахнат, унищожен или забравен; много устойчив и дълбок (обикновено за навици, пороци, чувства или убеждения).
1. (преносно) Който не може да бъде премахнат, унищожен или забравен; много устойчив и дълбок (обикновено за навици, пороци, чувства или убеждения).
- Ударение
- неизкорени'м
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- не-из-ко-ре-ним
- Род
- мъжки
- Мн. число
- неизкореними
Примери за използване на неизкореним
(преносно)
- В него живееше неизкореним оптимизъм въпреки трудностите.
- Корупцията се оказа неизкореним проблем в системата.
- Това е един неизкореним предразсъдък в нашето общество.
Синоними на неизкореним
Как се пише неизкореним
Грешни изписвания: не изкореним, неизкориним, нейзкореним, неизкуреним, неизкоренйм
Пише се слято като едно цяло прилагателно име. Коренът се пише с 'е' (корен).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:корен
Сложна дума, съставена от отрицателната частица 'не', представката 'из-' и корена 'корен', с наставка '-им' за възможност. Буквално означава 'който не може да бъде изваден с корен'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- неизкореним навик
- неизкореним порок
- неизкоренима вражда
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
