Dumite-BG – онлайн речник за българския език

неизлизащ

[nɛizˈlizɐʃt]

неизлизащ значение:

Какво е неизлизащ? Който не напуска дадено помещение или място; който си стои вътре.

1. (пряко) Който не напуска дадено помещение или място; който си стои вътре.
2. (преносно) Който не се появява на бял свят, не се публикува или не се емитира (за информация, издание).
Ударение
неизлѝзащ
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
не-из-ли-защ
Род
мъжки
Мн. число
неизлизащи
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на неизлизащ

(пряко)
  • Той се превърна в неизлизащ от стаята си отшелник.
(преносно)
  • Това е списък с неизлизащи вече вестници.

Антоними на неизлизащ

Как се пише неизлизащ

Грешни изписвания: не излизащ, нейзлизащ, неизлйзащ, неизлизъщ
Отрицателната частица не се пише слято със сегашните деятелни причастия, когато те се използват като определения (прилагателни).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:излизам
Отрицателна форма на сегашното деятелно причастие 'излизащ'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • неизлизащ навън
  • неизлизащ тираж

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.