Dumite-BG – онлайн речник за българския език

неизмъчван

[nɛizmɤt͡ʃvɐn]

неизмъчван значение:

Какво е неизмъчван? Който не е подлаган на физически или душевни страдания, мъчения или изтезания.

1. (пряко) Който не е подлаган на физически или душевни страдания, мъчения или изтезания.
Ударение
неизмъ̀чван
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
не-из-мъч-ван
Род
мъжки
Мн. число
неизмъчвани
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на неизмъчван

(пряко)
  • Тялото му бе запазено и неизмъчвано от болести.
  • Той имаше вид на спокоен, неизмъчван от съвестта човек.

Синоними на неизмъчван

Антоними на неизмъчван

Как се пише неизмъчван

Грешни изписвания: не измъчван, неизмъчвън, нейзмъчван, неизмачван
Частицата не се пише слято с причастия, когато те се използват като прилагателни (определения) и няма противопоставяне.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:мъка
Образувано от отрицателната частица 'не' и страдателното причастие на глагола 'измъчвам'. Коренът е общославянски 'мъка' (страдание).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • неизмъчван поглед
  • неизмъчван живот

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.