Енциклопедия на българския език

неизпитан

[neizˈpitan]

неизпитан значение:

Какво е неизпитан? Който не е подложен на проверка, проба или тест; чиито качества или надеждност не са установени опитно.

1. (общо) Който не е подложен на проверка, проба или тест; чиито качества или надеждност не са установени опитно.
2. (образование) Ученик или студент, който все още не е бил изпитан от преподавателя.
Ударение
неизпи'тан
Част на речта
прилагателно име, неопределима част на речта
Сричкоделение
не-из-пи-тан
Род
мъжки
Мн. число
неизпитани
Вид
свършен
Преходност
преходен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на неизпитан

(общо)
  • Това е нов, неизпитан метод за лечение.
  • Не рискувай да тръгнеш по неизпитан планински маршрут.
(образование)
  • В края на часа останаха само двама неизпитани ученици.

Синоними на неизпитан

Антоними на неизпитан

Как се пише неизпитан

Пише се слято, тъй като е причастие, употребено като прилагателно (определение), и не е сказуемо в изречението. Ако има противопоставяне (напр. 'не изпитан, а просто прегледан'), се пише разделно.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:не + изпитам
Образувана от отрицателната частица 'не' и миналото страдателно причастие на глагола 'изпитам' (да проверя, да тествам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • неизпитано лекарство
  • неизпитана технология