неистово
[nɛˈistovo]
неистово значение:
Какво е неистово? По начин, който изразява крайна възбуда, ярост или липса на самоконтрол; бясно, свирепо.
1. (пряко) По начин, който изразява крайна възбуда, ярост или липса на самоконтрол; бясно, свирепо.
2. (преносно) Изключително силно, в много висока степен (за желание, чувство или усещане).
- Ударение
- неѝстово
- Част на речта
- наречие
- Сричкоделение
- не-ис-то-во
Примери за използване на неистово
(пряко)
- Тълпата крещеше неистово по време на концерта.
- Вятърът виеше неистово през цялата нощ.
(преносно)
- Той неистово желаеше да спечели състезанието.
- Беше неистово влюбен в нея.
Как се пише неистово
Грешни изписвания: не истово, неиство, нейстово, неистуво, неистову
Наречието се пише слято. Не се пише разделно, тъй като 'истово' не се употребява като самостоятелна дума в съвременния език.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:неистовъ
Произлиза от прилагателното 'неистов'. Коренът се състои от отрицателната частица 'не' и старинната дума 'истов' (истински, същински). Първоначалното значение е било 'неистински', 'неестествен', което по-късно еволюира в 'луд', 'бесен', 'извън контрол'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
