Енциклопедия на българския език

нелегитимност

[nɛlɛgitimnost]

нелегитимност значение:

Какво е нелегитимност? Липса на законност, правомерност или обществено признание; състояние на нещо, което не отговаря на законите или нормите.

1. (право/политика) Липса на законност, правомерност или обществено признание; състояние на нещо, което не отговаря на законите или нормите.
Ударение
нелегитѝмност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
не-ле-ги-тим-ност
Род
женски
Мн. число
нелегитимности
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на нелегитимност

(право/политика)
  • Опозицията обяви пълна нелегитимност на проведените избори.
  • Съдът потвърди нелегитимността на взетото решение от управителния съвет.

Синоними на нелегитимност

Антоними на нелегитимност

Как се пише нелегитимност

Думата се пише слято, тъй като е съществително име, образувано с отрицателната частица не-, което означава липса на качеството.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:legitimus
Заемка чрез западноевропейските езици (френски 'légitime'). Коренът 'legitim-' + българската наставка за абстрактни съществителни '-ост' и отрицателната предствака 'не-'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • политическа нелегитимност
  • правна нелегитимност