ненарушимост
[nɛnɐruˈʃimost]
ненарушимост значение:
Какво е ненарушимост? Качество на права, граници, закони или договори, които са защитени от посегателство и трябва да се спазват абсолютно.
1. (право/политика) Качество на права, граници, закони или договори, които са защитени от посегателство и трябва да се спазват абсолютно.
- Ударение
- ненарушѝмост
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- не-на-ру-ши-мост
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на ненарушимост
(право/политика)
- Конституцията гарантира ненарушимостта на държавните граници.
- Ненарушимостта на кореспонденцията е основно човешко право.
Синоними на ненарушимост
Антоними на ненарушимост
Как се пише ненарушимост
Грешни изписвания: ненарошимост, ненърушимост, ненарушймост, ненарушимуст
Пише се с у в корена (от руша). Окончанието е стандартното за съществителни от този тип: -ост.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:наруша
От прилагателното 'ненарушим' (който не може или не бива да се нарушава). Коренът е свързан с глагола 'руша' (разрушавам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- ненарушимост на границите
- ненарушимост на жилището
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
