необезпокояване
[nɛobɛspokoˈjavɐnɛ]
необезпокояване значение:
Какво е необезпокояване? Състояние или действие, при което някой или нещо не бива смущавано, тревожено или прекъсвано.
1. (право/общо) Състояние или действие, при което някой или нещо не бива смущавано, тревожено или прекъсвано.
- Ударение
- необезпокоя'ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- не-о-без-по-ко-я-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
Примери за използване на необезпокояване
(право/общо)
- Гарантирането на необезпокояване на личния живот е конституционно право.
- Те подписаха клауза за необезпокояване на владението.
Синоними на необезпокояване
Антоними на необезпокояване
Как се пише необезпокояване
Грешни изписвания: не обезпокояване, необезпокояръне, неубезпокояване, необезпукояване, необезпокуяване, необезпокоявъне
Думата се пише слято като съществително с отрицателна частица не-. Завършва на -яване.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:покой
Образувано от отрицанието 'не' и 'обезпокояване'. Коренът е 'покой' (мир, тишина).
Употреба
Чести словосъчетания:
- право на необезпокояване
- режим на необезпокояване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
