необитаем
[nɛobiˈtaɛm]
необитаем значение:
Какво е необитаем? В който не живеят хора; безлюден, пуст.
1. (пряко) В който не живеят хора; безлюден, пуст.
- Ударение
- необита̀ем
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- не-о-би-та-ем
- Род
- мъжки
Примери за използване на необитаем
(пряко)
- Корабкрушенците се озоваха на малък необитаем остров в Тихия океан.
- Старата къща на хълма стоеше необитаема от десетилетия.
Антоними на необитаем
Как се пише необитаем
Грешни изписвания: не обитаем, необитаем, необитаим, неубитаем, необйтаем, необитъем
Отрицателната частица не се пише слято с прилагателните имена, когато с тях се образува нова дума с противоположно значение.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:не + обитаем
Образувано от отрицателната частица 'не' и прилагателното 'обитаем' (от глагола 'обитавам').
Употреба
Чести словосъчетания:
- необитаем остров
- необитаема къща
- необитаема зона
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
