Dumite-BG – онлайн речник за българския език

неодим

[nɛoˈdim]

неодим значение:

Какво е неодим? Химичен елемент от групата на лантанидите със символ Nd и атомен номер 60; мек, сребрист метал.

1. (химия) Химичен елемент от групата на лантанидите със символ Nd и атомен номер 60; мек, сребрист метал.
Ударение
неодѝм
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
не-о-дим
Род
мъжки
Мн. число
няма (веществено съществително)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на неодим

(химия)
  • Неодимът се използва за направата на мощни постоянни магнити.
  • Солите на неодима оцветяват стъклото в красиви виолетови нюанси.

Как се пише неодим

Грешни изписвания: неодимий, Неудим, Неодйм
Името на елемента завършва на съгласна, за разлика от други елементи с окончание -ий (като алуминий). Пише се неодим.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:neos + didymos
От гръцки neos (нов) и didymos (близнак). Наречен е така от откривателя си Карл Ауер фон Велсбах през 1885 г., тъй като е бил отделен от елемента дидим (смес от празеодим и неодим).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • неодимов магнит
  • неодимов лазер

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.