неоплатонизъм
[nɛopɫɐtoˈnizɐm]
неоплатонизъм значение:
Какво е неоплатонизъм? Мистико-философско учение от късната античност (III–VI в.), основано от Плотин, което доразвива идеите на Платон, съчетавайки ги с източен мистицизъм и учението за Единото като първоизточник на битието.
1. (философия) Мистико-философско учение от късната античност (III–VI в.), основано от Плотин, което доразвива идеите на Платон, съчетавайки ги с източен мистицизъм и учението за Единото като първоизточник на битието.
- Ударение
- неоплатонѝзъм
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- не-о-пла-то-ни-зъм
- Род
- мъжки
- Мн. число
- няма
Примери за използване на неоплатонизъм
(философия)
- Неоплатонизъмът оказва силно влияние върху ранното християнство.
- В лекциите си той разглеждаше еманацията според неоплатонизма.
Как се пише неоплатонизъм
Грешни изписвания: неуплатонизъм, нео-платонизъм, неоплътонизъм, неоплатунизъм, неоплатонйзъм, неоплатонизам
Пише се слято. Завършва на -изъм. Представката е нео-.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:Platon
От гръцки 'neos' (нов) + името на философа Платон + суфикс '-изъм'. Терминът е създаден през 19-ти век за обозначаване на философската система от късната античност.
Употреба
Чести словосъчетания:
- християнски неоплатонизъм
- влияние на неоплатонизма
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
