Енциклопедия на българския език

неопровержим

[nɛoprovɛrˈʒim]

неопровержим значение:

Какво е неопровержим? Който не може да бъде отречен, оспорен или доказан като неверен поради своята категоричност и достоверност.

1. (логика/право) Който не може да бъде отречен, оспорен или доказан като неверен поради своята категоричност и достоверност.
Ударение
неопровержѝм
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
не-о-про-вер-жим
Род
мъжки
Мн. число
неопровержими
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на неопровержим

(логика/право)
  • Прокурорът представи неопровержими доказателства за вината му.
  • Това е неопровержим факт, който никой не може да пренебрегне.

Антоними на неопровержим

Как се пише неопровержим

Думата се пише с о след 'не' (не-о-провержим), тъй като представката е 'о-', а не 'у-'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:опровергая
Образувано от отрицателната частица 'не' + глагола 'опровергая' (с корен 'върг-'/верг-, свързан с хвърлям, събарям) + наставката за страдателни причастия/прилагателни '-им'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • неопровержим факт
  • неопровержимо доказателство
  • неопровержима логика
  • неопровержима истина