Енциклопедия на българския език

неотстъпчивост

[nɛotˈstɤpt͡ʃivost]

неотстъпчивост значение:

Какво е неотстъпчивост? Качество на човек, който не се предава лесно, държи на своето, проявява упоритост и не прави компромиси.

1. (характер) Качество на човек, който не се предава лесно, държи на своето, проявява упоритост и не прави компромиси.
Ударение
неотстъ̀пчивост
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
не-от-стъп-чи-вост
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на неотстъпчивост

(характер)
  • Неговата неотстъпчивост в преговорите доведе до изгоден договор.
  • Понякога голямата неотстъпчивост прераства в инат.

Синоними на неотстъпчивост

Антоними на неотстъпчивост

Как се пише неотстъпчивост

Пише се слято (като едно абстрактно понятие). В суфикса се пише -ив- (отстъпчив), а не '-ев'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:отстъпвам
Отрицателна частица 'не' + прилагателно 'отстъпчив' + наставка '-ост'. Корен 'стъп-'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • проявявам неотстъпчивост
  • крайна неотстъпчивост