непокварим
[nɛpokvaˈrim]
непокварим значение:
Какво е непокварим? Който не подлежи на морално разложение; честен, принципен, неподкупен.
1. (етика) Който не подлежи на морално разложение; честен, принципен, неподкупен.
- Ударение
- непокварѝм
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- не-по-ква-рим
- Род
- мъжки
- Мн. число
- непокварими
- Вид
- несвършен
Примери за използване на непокварим
(етика)
- Той беше известен като непокварим съдия, който не се поддава на натиск.
- Душата ѝ остана чиста и непокварима въпреки изкушенията.
Синоними на непокварим
Антоними на непокварим
Как се пише непокварим
Грешни изписвания: не покварим, непукварим, непоквърим, непокварйм
Пише се слято като едно цяло прилагателно име.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:покваря
Съставна дума от 'не-' и 'покварим' (който може да бъде покварен), от глагола 'покварявам'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- непокварим морал
- непокварима същност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
