неприложимост
[nɛpriloˈʒimost]
неприложимост значение:
Какво е неприложимост? Качество или свойство на нещо, което не може да бъде употребено, използвано или е невалидно в даден конкретен случай или контекст.
1. (право/логика/наука) Качество или свойство на нещо, което не може да бъде употребено, използвано или е невалидно в даден конкретен случай или контекст.
- Ударение
- неприложѝмост
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- не-при-ло-жи-мост
- Род
- женски
- Мн. число
- неприложимости
Примери за използване на неприложимост
(право/логика/наука)
- Адвокатът пледира за неприложимост на този закон в настоящия казус.
Синоними на неприложимост
Антоними на неприложимост
Как се пише неприложимост
Грешни изписвания: непреложимост, непрйложимост, неприлужимост, неприложймост, неприложимуст
Пише се с и в представката при-. Завършва на -ст.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:не + приложим
Дериват от прилагателното 'неприложим', което идва от глагола 'приложа'. Съдържа представки не-, при-, корен -лож-, наставка -им- и наставка за съществително -ост.
Употреба
Чести словосъчетания:
- правна неприложимост
- практическа неприложимост
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
