неприятел
[nɛpriˈjatɛl]
неприятел значение:
Какво е неприятел? Вражеска страна, армия или войник по време на война; противник.
1. (военно дело) Вражеска страна, армия или войник по време на война; противник.
2. (общо) Човек, който изпитва враждебни чувства към някого и се стреми да му навреди.
- Ударение
- неприя̀тел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- не-при-я-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- неприятели
Примери за използване на неприятел
(военно дело)
- Войските настъпиха към позициите на неприятеля.
- Бяха обкръжени от многоброен неприятел.
(общо)
- Той имаше много неприятели в службата заради тежкия си характер.
Синоними на неприятел
Как се пише неприятел
Грешни изписвания: не приятел, непрйятел
Пише се слято като едно съществително име. Разделно писане (не приятел) е допустимо само при противопоставяне (напр. 'Той ми е не приятел, а просто познат').
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:приятел
Отрицателна частица 'не' + 'приятел'. Калка (буквален превод) на латинското 'inimicus' или гръцкото 'echthros'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- кръвен неприятел
- класов неприятел
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
